Чорапеното чудовище, моят клас и Елина
Реших, че децата ще преразказват непознат текст. Исках текста да им хареса, за да искат да го разкажат и исках да бъде красиво илюстриран, защото децата харесват добре изглеждащи художествени произведения. И така реших да пробвам с Тайната на нашата пералня.
Прекрасна илюстрована книга, която обяснява липсата на втория чорап и истината, която е скрита зад истинското приятелство.
Първият прочит беше с идеята „дали ще им хареса“. И им хареса, много.
Не дочетох съвсем докрай историята, за да могат сами да разкажат за „поуката“, която се крие в нея. Поуките им следват по-долу.
Да не ядем чорапи, ако сме чорапени чудовища, без да питаме.
Никога не пери чорапи с вкус на шоколад.
Никога не пускай много чорапи в пералнята, защото някой може да се крие тайно.
Поуката е, че трябва да видите какво има в пералнята.
Ако има чорапено чудовище в пералнята си купете друга.
Не си слагайте всички чорапи в пералнята.
Не вярвайте на всички перални.
Да ям от чорапите с точки, защото са с вкус на шоколад.
Поуката е, че пухкавото чудовище изяжда всички чорапи.
Поуката е, че ако има проблем с чорапи в пералнята, търсиш из цялата къща.
Никога не наранявай някого, който мислиш, че е лош, защото може да е добър приятел.
На мен ми хареса приказката, защото чудовището каза, че чорапите имат вкус на шоколад.
Разбрах тайната на пералнята – чорапите с точки са шоколадови.
Преди да слагаш чорапи в пералнята, погледни дали няма чудовище в нея.
Поуката е, че дори някой да яде чорапи на точки, пак трябва да го приемеш като приятел.
На следващият ден предстоеше да се захванем със сериозна работа и книжката беше прилежно заснета, така че да могат да виждат всеки един разтвор на дъската.
Работата по преразказа включва подробно обсъждане на съдържанието на книгата и това провокира много въпроси. Толкова много, че реших да ги споделя с Елина Кръстева, автора на книгата за чорапеното чудовище. А тя бе така добра и прекрасна да заснеме клипче за децата и да отговори на техните въпроси.
Клипчето може да видите тук:
Те още не са го гледали, ще е изненада за тях, във вторник.
А по време на нашата екскурзия ние направихме снимка за нея – класа с нейната книжка.
Защо ви разказвам всичко това?
Защото училището може да е място, където се случват вълнуващи неща.
Преразказите не винаги са свързани със скучни текстове и безкрайно много изисквания за спазване.
Книгата може да бъде красива и забавна.
Авторите не са нещо нечувано, невиждано, загадъчно и непознато.
Въпреки разстоянието и заради технологиите ние направихме връзка с Елина и всичко стана чудесно.
Благодаря!