Традициите и обичаите са нещо свято за всеки народ. Те са в основата на неговото настояще и му помагат да изгради утрешното си бъдеще. Правят празничните ни дни незабравими и уютни, умеят да събират семейства, свързват приятели. Обаче традициите за всяко поколение са с различно значение и така трябва да бъде. Всеки човек ги изживява чрез собственото му светоусещане. И докато моите баба и дядо през живота си не са излизали извън пределите на България, учениците в класа ми пътуват по света няколко пъти в годината. Празнуват Коледа в Германия, Великден в Турция и Нова година в Париж. И много харесват Хелоуин. Чакат го с нетърпение ,искат да украсяват класната стая, коментират какви костюми биха избрали.

А аз всяка година се чудя какво точно трябва да се прави в този ден? Празник ли е или не? С традицията ли трябва да се съобразя или да уважа желанието на децата да го празнуват? Нали празнуваме Баба Марта, Коледа, Първа пролет – какво му е по-различното на Хелоуин.

Започвам с дългите обяснения за традициите, но децата не разбират по какъв точно начин ще обидят Традициите, ако се маскират и изядат малко повече бонбони.

А защо всъщност хлапетата с такъв трепет чакат точно този празник?

Защото стават други. Идва магическата сутрин и те вече притежават супер сили, могат да бъркат вълшебни отвари, зомбита са или скелети, върколаци или духове. В този ден са в земята на приказките, на страшните истории. Днес могат да ядат цял ден лакомства и да правят бели. Те са деца и още са способни да бъдат всичко, което пожелаят.

После идва очарованието от самите образи. Вещиците са страшни и грозни, ядат малки деца и те превръщат в жаба. Духовете минават през стени и плашат всички. Скелетите са съживени мъртъвци – колко яко е това? Ами зомбитата – те ядат мозъци! А принцесите, русалките, феите? Спайдърмен, Батман, Спъндж Боб?

Този списък може да продължи още дълго. Смисълът е, че децата искрено харесват тези образи и нямат нищо против, поне за ден, да могат да бъдат тях.

И накрая в този ден те владеят страшното. Днес всичко плашещо, отвратително и ужасно не стига до тях. Те са всемогъщи и избират вещицата да иска бонбони, а не да превръща някой в крастава жаба.

Не мисля, че е възможно днес, сега нещо от българските традиции да се изправи срещу това. Не защото в българският фолклор и традиции няма достойни образи, напротив.

“Българската народна митология” разказана от Лозинка Йорданова е великолепен пътеводител в света на българските корени, на българските вярвания. Това е великолепна книга, която съдържа в себе си безброй идеи. Една от които е, че не е необходимо да сблъскваме постоянно минало и настояще, нека се опитаме да покажем да децата нашето минало така, че то да стане тяхна бъдеща традиция.

Българският фолклор е изграден от множество интересни и завладяващи образи. Авторката започва да разказва за него от най-важното за тогавашните българи – земята. А тя е описана с такава любов и вдъхновение, че ви стига само да четете за да усетите аромата на билки, да почувствате слънцето и вятъра да погали лицата ви. А представете си, че разказвате на децата си легендите за планинските езера, когато сте в Рила или Пирин. Да им разкажете за Слънцето и Луната докато наблюдавате залеза и посрещате звездите. За вълшебната сила на реките, докато сте в Искърското дефиле.

Растенията притежават скрити сили – босилекът има силата да събира влюбените, перуниката – прогонва злите сили, дървото е пътят към Долната земя. А животните – кукувицата е орисница, петелът, може да доведе слънцето, соколът – помага на юнаците.

Хората също са част от природата, а най-специалните умеят да общуват с нея. Юнаците и горите притежават специална връзка в преданията и легендите. Гората се явява втори дом и закрилник на всички български герои. А най-юначният от всички е Крали Марко.

Горите са дом и на един от най-вълнуващите митични същества – самодивите. Млади и красиви, умни и горделиви, добри и отмъстителни. Те умеят да владеят природата, да лекуват хората, да проклинат и омагьосват. Биват и добри и лоши.

Тайнствените пещери са дом на Змейовете, те много искат да живеят редом с хората, но повечето пъти усилията им се провалят. След тях се нареждат страшните триглави лами.

В нашата митология също има страшни и ужасяващи създания. Караконджулите, които живеели в запустели воденици и изчезвали с настъпването на деня. Чумата и по-малката и сестра Холерата и Трите шарки, не липсват дори вампири и върколаци. Но имаме и таласъми, които всъщност са добри. Те се грижат за къщата, за имането, за здравето. Има и орисници – добри и лоши. И богове, магии, вълшебни предмети.

От тук до детските умове и сърца е просто една крачка, щипка вдъхновение и нови сказания.

За повелителките на горските поляни – самодивите, за тайнствената раса на Змейовете, за Величественото Слънце, неговата сестра Луната и техните поданици звездите, за грижовните и особени таласъми, за злите Болести и за тайнствените еликсири, които защитават хората. За водните духове, които обитават планинските езера, за величествените скали, които оживяват само нощем и още, и още. Пределът тук е само въображението на разказвача и желанието му децата да почувстват духа на миналото.

Българската народна митология, разказана за деца е истински стойностна книга. Освен, че показва фолклора ни достъпно и завладяващо, тя може да е отправна точка за множество детски проучвания и училищни проекти:

– какво е общото и различното между вещиците и самодивите

– Крали Марко супер герой ли е

– намери в българските народни приказки три вълшебни предмета и опиши техните специални способности

– какви са приликите и разликите между демоните и Болестите

– какви сили притежават животните в българските легенди

– проучи в коя друга митология има дърво, което свързва Горната и Долната земя

Живеем във великолепна страна, вдишваме легенди и история. Всяка ученическа екскурзия може да се превърне в запомнящо се и трепетно преживяване. Нужно е съвсем малко. Погледнете отвъд, осмелете са да свържете нашите митове с чуждите. Никому не е нужно да има противопоставяне. Любопитството задава въпроси, те водят до отговори. Заинтригувайте децата, струва си. Любовта към миналото не може да бъде изискване, връзката с корените се гради бавно и търпеливо, с постоянство, въображение и щипка магия.