Еднорогът

Има едно Дърво на желанията. То винаги е съществувало, а хората никога не са вярвали в него. Желанията обаче вярват в тях. Много е просто ако няма хора, няма да има желания. А те са съществени, те променят света и не е особено необходимо някой да разбира, че точно  той е направила промяната, важно да има мечти.

Обаче има хора, които се нуждаят от побутване. Те някак не успяват да изпратят желанието си до Дървото и то не успява да се сбъдне, за това Дървото праща Агент.

Агент може да бъде всичко, зависи при кого отива. На Пепи, за да влезе в Математическата му трябваше пергел, от ония боцкащите, металните. Обясни му баба за окръжностите и Пепи влезе. На Ивето и трябваха чорапи с жаби. Така танцуваше с тия чорапи! На дядо Матей му трябваше бастун. С него започна да се разхожда до Народния, там пък почна отново да играе шах. На леля Мария и трябваше нова форма за кекс, тя и до сега стои като талисман в сладкарницата до блок 32.

След като си свърши работата Агента отива отново при Дървото, а предмета си остава. Хората харесват вещи. Вярват им.

Агата беше Агент, сега беше еднорог – оранжев, с крака – чертички; опашката й беше няколко косъма прежда, а рогът – с цветовете на дъгата, от плат, за да може Ева да го дъвче.

Агата дойде като подарък за Ева, за нейния половин рожден ден. Трябваше да сбъдва нейните желания, уж. Ама те бяха „мама“, „мляко“, „вана“, „сън“, „парка“. Естествено, че Агата не беше за Ева, тя беше за майка й. Обаче майка й не знаеше и това беше уловката. Рори някак трябваше да спре да мечтае вместо Ева и да почне да има собствени желания. Но не й оставаше време за това и Агата трябваше да се намеси.

Интересно си живееха.

Момичетата спяха, навън слънцето залязваше. Сънят е важен и за двете. Агата седеше на розовия скрин и люлееше краката си. През отворения прозорец влезе Вятъра и отиде да гъделичка Ева. „Махай се, де! Не виждаш ли, че ще я събудиш и ще ревне! Скучно ти било, ами много важно! Искаш нещо в замяна, да си шумкаш с него!? Онази грозната пеперуда искаш ли я? Айде, заминавай сега!“

Сутрин е, грее слънце, Рори тича от стаята в коридора, от коридора в стаята, май е готова вече. Агата също е в количката с току що сдъвкан рог.

„Защо пак е на десетия етаж асансьора?! Знам, знам, не трябва да съм толкова припряна, осем сутринта е. Уф, сега пък слиза надолу! А покривалото за дъжд аз взех ли? Така и така чакам, да влезна да го взема това покривало.“

В магазина. Пазарува се по списък – моркови, тиква, кисело мляко, мокри кърпи, зелен чай със сушени малини.

„Не хвърляй Агата на земята!“

„Не хвърляй Агата на земята, нея така я боли!“

„Ако още веднъж я хвърлиш ще избяга! При Иво на петия етаж!“

„Ева! Не хвърляй ….Адаптирано мляко….Това сега проверих ли го или не? Да купя едно резервно.“

Десет часа вечерта е. Агата седи на розовия скрин и наблюдава. Ева спи. Денят всъщност беше доста хубав. Ходиха в парка с езерото, храниха патиците, после седнаха да пият кафе в сладкарницата до блок 32. На връщане минаха покрай новата книжарница, Ева беше усмихната и спокойна, за това влезнаха в нея. Рори си спомни, че обичаше да чете и си избра книга. Сега пиеше чай, четеше книга и започваше да се появява желание. След втората книга за месеца щеше да стане истинско желание, с цел. Пък след това Агата можеше да си тръгне, а можеше и да остане. Ева скоро ставаше на една година, започваше да мечтае.