Облакът Герасим
Имало едно време един облак. Неговото име било Герасим. Той бил симпатичен и амбициозен облак. Живеел в малка къщичка с двор и обичал много работата си. Тя била – да вали.
Събудил се той днес, и като надникнал през прозореца, видял чудесен летен ден. Направил си кафе, изпекъл си кроасан и излязъл да закуси в малкото си дворче.
Докато хапвал, прочел новините и прегледал графика си в телефона.
Трябвало да направи една малка буря над София. После да повали тихо и напоително над една черешова градина. А следобед да отиде да разхлади плажа в Бургас.
Герасим прибрал след закуската си, нарамил буреносните съоръжения и след като казал чао на малката буря, която отглеждал в трилитров буркан, литнал щастлив на работа.
Хубава буря се получила над столицата. Герасим успял да наводни метрото, да понапълни езерото с патиците в парка и измил листата на всички градски растения.
Полял добре и черешите, сега те се кипрели чистички и лъскави.
В Бургас повалял точно колкото да донесе прохлада в ужасно горещия следобед и да накара хората да сложат в чантите си по една блуза за вечерната разходка по брега.
Измореният и доволен от свършената работа Герасим се спрял над морето да погледа рибарските лодки и да чака Слънчо да приключи смяната си.
Обаче Слънчо осветявал гребените на вълните, гонел медузите във водата и се радвал на децата по плажа. Изглеждал много щастлив, никак изморен и сякаш не искал да се прибира.
Герасим продължава да чака търпеливо, представял си как се прибира, взима си душ и пие мляко с какао в градината.
Месечко стоял на прага на дома си и също чакал Слънчо да си иде, за да започне неговата работа. За днес трябвало да освети романтично две предложения за брак и да помогне на един бразилски кораб в океана.
Но Слънчо си греел и въпреки че вълничките едва едва докосвали брега, че медузите се изпокрили в дълбокото и че децата изморени мърморели, той никак не искал да се прибира.
Герасим долетял пред него и го скрил.
– Айде, Слънчо, тръгвай вече, виж, всички са изморени ! Месечко чака, не може да застане на небето, докато ти си там !
– Няма да си ходя, не искам !
– Не се ли измори !?
– Изморих се, ама няма да си ходя днес !
– Не може така, Слънчо, върви да вечеряш, сигурно си огладнял ?
– И искам да ям, и съм изморен, ама няма да си тръгна ! Не искам ! Страх ме е, че морето ще си иде!
– Как така ще си тръгне морето !?
– Ми така, ти си тръгваш, звездите и те си тръгват, Месечко и той си тръгва, аз също трябва да си тръгна ! Ако днес и морето трябва да си тръгне !?
– Няма да си тръгне морето, то винаги ще си е там, Слънчо !
– Но защо ?
– Я кажи кой живее в морето ?
– Ами … рачетата, рибите, Боб октопода, медузите, Нептун и русалките.
– Добре, а ако морето си тръгне те ще имат ли дом ?
– Не.
– За това морето никога няма да си тръгне. То е добро, грижовно и отговорно море. Не би могло да остави всички негови обитатели без дом.
Слънчо се успокоил. Казал чао на вълните, медузите и децата. Прибрал се вкъщи и хапнал вкусен таратор.
Герасим направил малко парти в градината си и дошли съседите звезди, госпожа Светкавица и господин Гръм.
А месечко осветил романтичните предложения за брак и помогнал на заблудилия се бразилски кораб.