Облакът Герасим

 

Имало едно време един облак. Неговото име било Герасим. Той бил симпатичен и амбициозен облак. Живеел в малка къщичка с двор и обичал много работата си. Тя била – да вали.

Събудил се той днес, и като надникнал през прозореца, видял чудесен летен ден. Направил си кафе, изпекъл си кроасан и излязъл да закуси в малкото си дворче.

Докато хапвал, прочел новините и прегледал графика си в телефона.

Трябвало да направи една малка буря над София. После да повали тихо и напоително над една черешова градина. А следобед да отиде да разхлади плажа в Бургас.

Герасим прибрал след закуската си, нарамил буреносните съоръжения и след като казал чао на малката буря, която отглеждал в трилитров буркан, литнал щастлив на работа.

Хубава буря се получила над столицата. Герасим успял да наводни метрото, да понапълни езерото с патиците в парка и измил листата на всички градски растения.

Полял добре и  черешите, сега те се кипрели чистички и лъскави.

В Бургас повалял точно колкото да донесе прохлада в ужасно горещия следобед и да накара хората да сложат в чантите си по една блуза за вечерната разходка по брега.

Измореният и доволен от свършената работа Герасим се спрял над морето да погледа рибарските лодки и да чака Слънчо да приключи смяната си.

Обаче Слънчо осветявал гребените на вълните, гонел медузите във водата и се радвал на децата по плажа. Изглеждал много щастлив, никак изморен и сякаш не искал да се прибира.

Герасим продължава да чака търпеливо, представял си как се прибира, взима си душ и пие мляко с какао в градината.

Месечко стоял на прага на дома си и също чакал Слънчо да си иде, за да започне неговата работа. За днес трябвало да освети романтично две предложения за брак и да помогне на един бразилски кораб в океана.

Но Слънчо си греел и въпреки че вълничките едва едва докосвали брега, че медузите се изпокрили в дълбокото и че децата изморени мърморели, той никак не искал да се прибира.

Герасим долетял пред него и го скрил.

 – Айде, Слънчо, тръгвай вече, виж, всички са изморени ! Месечко чака, не може да застане на небето, докато ти си там !

– Няма да си ходя, не искам !

– Не се ли измори !?

– Изморих се, ама няма да си ходя днес !

– Не може така, Слънчо, върви да вечеряш, сигурно си огладнял ?

– И искам да ям, и съм изморен, ама няма да си тръгна ! Не искам ! Страх ме е, че морето ще си иде!

– Как така ще си тръгне морето !?

– Ми така, ти си тръгваш, звездите и те си тръгват, Месечко и той си тръгва, аз също трябва да си тръгна ! Ако днес и морето трябва да си тръгне !?

– Няма да си тръгне морето, то винаги ще си е там, Слънчо !

– Но защо ?

– Я кажи кой живее в морето ?

– Ами … рачетата, рибите, Боб октопода, медузите, Нептун и русалките.

– Добре, а ако морето си тръгне те ще имат ли дом ?

– Не.

– За това морето никога няма да си тръгне. То е добро, грижовно и отговорно море. Не би могло да остави всички негови обитатели без дом.

 

Слънчо се успокоил. Казал чао на вълните, медузите и децата. Прибрал се вкъщи и хапнал вкусен таратор.

Герасим направил малко парти в градината си и дошли съседите звезди, госпожа Светкавица и господин Гръм.

А месечко осветил романтичните предложения за брак и помогнал на заблудилия се бразилски кораб.